Swami Sivamurti Saraswati

Това несъмнено е най-предизвикателната част от пътуването!

Първо нека споменем някои по важни термини и проблеми, с които ще ви се наложи да се сблъскате в Атина:

• “Проастиакос” – това е името на вид железопътен транспорт, който се движи в покрайнините на Атина. Това са влакчета, които наистина отговарят на всички европейски стандарти.  Проастиакос отчасти използва влаковата мрежа изградена около Атина. Като пристигнете с влак от София, направо от гарата може да хванете влакче от Проастиакос. Нещо, което може да ви обърка ако искате да се повозите на едно от тези влакчета е факта, че вратите не се отварят сами. За да слезете или качите, трябва да натиснете бутон, разположен на вратата. Също така трябва да внимавате да не се качите по погрешка на влак от метрото. На определени места (на отсечката за летището) Проастиакос и метрото вървят по едни и същи релси. Ако не може да се ориентирате по светлинните табла, може да внимавате за влакчетата. Проастиакос изглеждат доста по добре от влаковете на метрото. Дори имат и тоалетни вътре във вагоните!

• Метрото на Атина – В Атина има изградена удобна подземна влакова мрежа. Има три независими линии, които се пресичат на определени точки в града. Всяка линия използва свой собствен тунел. За да смените линията, трябва да слезете от метрото и да се прекачите на друго ниво.
• Рейсовете на Атина – Тук кашата е абсолютна. Слава богу почти няма да ви се наложи да използвате автобуси. Единствения рейс, който може да ви потрябва е 308, който тръгва от една от спирките на метрото в Атина “Етники Амина” и минавайки през Пеаниа стига до Коропи.
• Билети – Това е един от най-обърканите въпроси за всеки чужденец. Изглежда компаниите за градски превоз в Атина са се договорили помежду си, така че в повечето случаи, ще ви трябва един билет за да се возите в цялата транспортна мрежа. Има много видове билети и карти , които са на различни цени. Този билет, който на вас ви трябва, струва 1 евро и може да го ползвате един час и тридесет минути почти навсякъде в Атина. Трябва задължително след като го купите, да го маркирате в специални апарати (подобно на метрото в София), които отбелязват началния час на вашето пътуване. От там нататък, можете спокойно да пътувате почти навсякъде в Атина. Важно: в Атина няма ограничения за превозвания багаж(или поне не са намерени такива). Тоест, няма да ви се наложи да купувате отделен билет за багажа! Както казахме, билетчето от 1 евро може да ви закара почти навсякъде. Има обаче едно ограничение! То важи за Проастиакос и дестинациите до Летището. Както навсякъде по-света, чужденците се “цедят” максимално. За да стигнете или тръгнете от летището с Проастиакос е необходимо да си купите доста по-скъп билет, в зависимост от дължината на отсечката. Цената стига до 6 евро. Хубавата новина, е че с този билет отново имате възможност да се возите вече абсолютно навсякъде из Атина. Възможно е и други типове транспорт да изискват по-скъпи билети за дестинации от и за летището!
• Таксита – Както в България, така и в Гърция, трябва много да внимавате с такситата, особено тези, които чакат на летищата. Има мошеници, които биха се възползвали от това, че сте чужденец и биха ви излъгали в цената. Такси ще ви трябва най-вече ако пристигнете в Атина със самолет.  Гледайте, дали шофьора е включил апарата за таксуване. Пътуването от летището до ашрама ще ви излезе солено по родните ни стандарти – около 20 евро. Ако ви поискат по-голяма сума, значи се опитват най-вероятно да ви излъжат. Ашрама препоръчва няколко фирми за таксиметрови услуги, където може да си поръчате такси и най-важното, където знаят как точно да стигнат до ашрама:

· Maria’s taxi: (+30) 6947 303707

· Protoporia: (+30) 210 2928150

• Пеаниа - Това е името на нещо като квартал на Атина. Може да се сравни например с квартала Драгалевци до София. Както Драгалевци, така и Пеаниа си имат собствен център, което по скоро би го отнесло към някакъв вид отделна жилищна единица. Въпреки това той се смята за квартал на Атина, намиращ се в нейните покрайнини.
• Коропи – Аналогично на Пеаниа, но се намира по-далеч от Атина, но пък по-близо до летището. Пеаниа и Коропи са единствените две възможности, през които можете да стигнете до ашрама!

Накрая, нещо което може да ви успокои или още повече да ви притесни . Не се притеснявайте, ако транспортната система на Атина ви се струва сложна. Самите гърци също, в повечето случаи, нямат ни най малка представа, какво се случва с транспорта в Атина.

Вижте картата, която горе долу може да ви ориентира в географията на Атинския транспорт. Тук може да видите и приблизителното разположение на ашрама в Атина. С червено са отбелязани по важните точки, които ще ви помогнат да се предвижите до Атина (кликнете върху снимката за по-голям размер):

Сега по същество:

Официалният адрес на Сатянанда ашрам е:

Пощенски адрес:
PO Box 22
19002 Paiania
Greece
tel: +30 210 6644189, 6028531
fax: +30 210 6644048
email: info@satyanandashram.gr

Въпреки че адреса на ашрама е регистриран в Пеаниа, самият ашрам се намира доста извън него (някъде половин час пеша от Пеаниа). Разположен е на приблизително еднакво разстояние между Пеаниа и Коропи.

Маршрути

Тук ще бъдат представени само вариантите, които са тествани. Със сигурност има още много възможности за предвижване от и до ашрама.

Пристигане със самолет:

• С такси. Това е най-простия вариант, но пък и най-скъпия. Като излезете от терминала за пристигащи, ще попаднете на една дълга права улица, където спират такситата, а малко по-надолу и рейсовете. Такситата са организирани, така че не можете да хванете което и да е. Има си специално място където обикновено има опашка и трябва да си изчакате реда. В дни когато транспортните служители стачкуват (а това далеч не е рядкост), тази опашка може да придобие внушителни размери. Най-добре е да напишете адреса на ашрама на хартия и да имате частична карта на Пеания, с мястото където се излиза за ашрама, защото шофьора най-вероятно няма да знае как да стигне до него. Ако шофьора не включи брояча, го подканете да го направи. Пак ще споменем, че пътуването не трябва да излезе повече от 20 евро!
• С Проастиакос една спирка до Коропи – рейс 308 до Пеаниа – пеша от Пеания до Ашрама. Доста по евтин вариант, особено ако си падате по приключения и разходки. Като излезнете от терминала, трябва да пресечете улицата с такситата и да се качите по-стълби или ескалатор едно ниво нагоре. Там трябва да откриете един дълъг коридор, с две движещи се пътечки, който води директно към проастиакос. Ще попаднете в една сферична зала, като отляво има билетно гише. Искате билет до за спирка “Коропи”. Цената му е за сега 4 евро. Името на спирката не означава, че ще се окажете в Коропи. Влака ще спре доста извън квартала. Отляво на гишето се слиза за спирката на Проастиакос. Задължително си маркирате билетчето. С това билетче ще може да пътувате и с рейса! Пътувате до следващата спирка. Не забравяйте, че ако няма други хора, трябва сами да си отворите врата на влакчето.  Като пристигнете на спирката “Коропи”, има вероятност да излезнете от две места, за да попаднете на моста, който минава над спирката. Само от едната страна има гише за билети. От тази страна трябва да хванете рейс 308 за Пеаниа. Спирката се намира от дясно на изхода и има табелка на която е указан номера на рейса. Това е първата спирка на автобуса. Рейса минава първо през Коропи и след това през Пеания. Спирките са доста на борй и на някои рейса може ид а не спира. Тук няма точно указание, къде да слезете. Най-добре да питате шофьора или някой в рейса. По надолу ще намерите отделно описание как да се оправите в Пеаниа.

Пристигане с влак

• С метро до спирка “Етники(Етики) Амина” (има задължително междинно прекачване) – рейс 308 до Пеаниа(този път от начална спирка в Атина) – пеша от Пеания до Ашрама. Влаковата гара се намира до спирка на Метрото – “Лариса”.  Слизате долу и си взимате билет от 1 евро (има и доста други варианти). Има машини за билети, затова си пригответе дребни. Маркирате билета и го използвате и за рейса. Ще ви трябват две от общо трите линии на метрото. Качвате се на първата линия. Гледайте да уцелите посоката! Слизате на спирка “Синтагма” (най-добре да проверите маршрута на картите, които ги има навсякъде из метрото) за да се прекачите на другата линия на метрото, която да ви отведе до спирката “Етики Амина”. Прекачването става със смяна на нивата. Другата линия минава по други релси! Като излезете на “Етики Амина”, трябва да хванете рейс 308. Там има доста спирки и ще ви трябва късмет и разпитване, за да намерите тази от която тръгва рейс 308. Там е първата му спирка. Качвате се на рейса и пътувате до Пеаниа, като пак се надявате на хората в рейса да ви упътят. По надолу ще намерите отделно описание как да се оправите в Пеаниа.

Има няколко варианта за предвижване до Атина:

1. С влак.
2. Със самолет.
3. С рейс.
4. С кола.

С влак.

Един от най-приятните варианти, макар и да е най-бавният. От Централна гара всеки ден тръгва влак, който пътува директно до Атина. Той се състои изцяло от спални вагони. Това е явно договорен вариант между България и Гърция, тъй като локомотива се сменя в Солун и се поема от гръцката страна, без да се налага да слизате и да се прекачвате. Това е заместител на далеч по-неудобния вариант, при който се качвате на обикновен влак до Солун и там се прекачвате на друг влак до Атина. Обикновено се налага да се чака на гарата в Солун няколко часа! Директният влак е пуснат от няколко години и е изключително улеснение. Трябва да се внимава, когато се купува билет, защото спалния вагон се плаща отделно. Ако се вземе двупосочен билет, той ще важи за всички варианти за предвижване до Атина. Тоест с този билет може да се качите и на по-неудобния вариант с междинно прекачване. За да пътувате със бързия вариант, трябва да си поръчате отделно  и спално купе, и ако е възможно да се уредите и за връщането, за да не се случи да останете на гарата в Атина без възможност за връщане с бързия вариант и да ви се  наложи да изчакате няколко часа, за бавния влак. Това ще ви вчерни живота изключително много. Вместо да се събудите на следващия ден в София, ще ви се наложи да се опитвате да спите по-седалките на другия влак и да се мотаете по нощите на гарата в Солун. Хубаво е да се поръча билета по-рано, за да е сигурно че ще има места. През лятото, често се случва да няма места почти месец преди пътуването. Препоръчва се спалния вагон а не кушета. Разликата в удобството е от тук до луната.

Варианта с влак и спално купе е средно скъп. Би трябвало да излезе не повече от 200лв. Пътуването трае около 12 часа.

Със самолет.

Това е най-добрия вариант и съответно най-скъпия. Всеки ден от София за Атина лети самолет на Българиа Еър. Билета струва не повече от 200 евро, което е около два пъти по-скъпо от пътуването с влак, но пък се спестяват отколо 11 часа! Най-добре е да се вземе билет за отиване и връщане, като датите за връщане са фиксирани. Качвате се в самолета, който е доста тесничък, но пък излитате, сервират ви закуска и като я изядете вече сте в Атина. Пътуването трае 1:15 мин.

С рейс.

Най-неудобния вариант но пък и най-евтиния. Който иска да усети тръпката от това да пътуваш като шпрота в консервена кутия някакви си 12 часа, може да го тества

С кола.

Хващате картата или GPS-a и се оправяте както можете

За ентусиасти и любители – координатите на Ашрама са следните:

[N 37.931450 x E 23.835150]

+37° 55′ 53.22″, +23° 50′ 6.54″

View Satyananda Ashram Peania in a larger map

За да уговорите своя престой в Ашрама, най-лесно е да изпратите запитване на следния email: info@satyanandashram.gr. Представете вашето желание да посетите Ашрама и посочете периода през който искате да останете. Ако е първо посещение, повече от 1 месец няма смисъл да се остава. 3 седмици е идеален период. За цел на посещението могат да се посочат следните два варианта:

1. Участие в някоя от програмите, предоставени от организаторите (такива програми има почти през цялото време на годината). Наличните програми могат да се намерят на официалния сайт на ашрама.
2. Ашрамски начин на живот. В този случай се участва в ежедневната програма на ашрама.

Стигаме до финансовия въпрос. Както навсякъде на запад, така и в този случай ще ви трябва финансова подкрепа. Ако участвате в програма, се заплаща цената на съответната програма. Ако се участва в ашрамския начин на живот се плаща на дневна база. Има основна цена за един ден престой, като след определен брой дни започва да намалява. Тъй като цените се променят, най-добре е да посетите сайта на ашрама за повече информация.

Има вероятност, посочените цени да надхвърлят вашите финансови възможности. Това не бива да ви отказва. Има възможност да се преговаря за отстъпка. Посочете в писмото сумата, която имате възможност да предложите за посочения от вас период.

Ако одобрят вашето запитване, ще ви изпратят email със прикачена форма, която трябва да се попълни със вашите данни. Ако сте помолили за финансова отстъпка и тя е била приета, най-вероятно ще ви изпратят допълнителен формуляр, в който да напишете предлаганата от вас сума и причината, поради която искате отстъпка. Попълвате формулярите и ги връщате обратно на същия адрес.

Древногръцкият философ Диоген е бил стоик и е живял около 55-а година след новата ера. Роден е в Каламата, град в Южна Гърция, някога в покрайнините на Източната Римска империя. Той имал две големи страсти: да преподава на учениците си как да живеят щастлив и реализиран (качествен живот) и да живее добродетелен живот. Той свързвал тези две неща, като твърдял, че ако не сте в състояние да живеете по добродетелен начин, тогава не можете да бъдете щастливи и животът ви няма да е качествен. Диоген преподавал три основни теми, които можем да свържем с философията на йога. Първата е овладяване на желанията, спазване и изпълняване на задълженията, осъществяване на ангажиментите ни в живота. Втората е, че докато практикуваме всичко това, трябва да се научим и на ясно мислене. Концентрацията трябва да бъде усъвършенствана до точка, при която можем добре да се свързваме със самите себе си, със заобикалящата ни среда и с общността, в която живеем. Трето, той учел, че качественият живот трябва да е за всички хора, а не само за богатите или за бедните. Затова поощрявал учениците си от широки слоеве на обществото да живеят в съответствие с най-висшите си принципи и да се ръководят от съвестта си, но за това те се нуждаят от дисциплинираност. Неговата теория е аналогична на ученията на йога, които също ни учат да живеем в съгласие със съвестта си, да следваме принципите си и да разбираме, че и ние се нуждаем от дисциплина. Дисциплината на йога ни позволява да придобием силата да живеем философията си, да изживеем принципите си и (рано или късно) да постигнем целта си.

Веднъж Свами Сатянанда ни каза: “Всичко, което се случва в живота ви, ще става за ваше добро. Нищо не ще е негативно.” Той ни даде една много здрава философия и начин на мислене. Всяко нещо е един урок и обучаващо преживяване, което може да ни доведе до следващия етап от развитието ни. Не можем да контролираме обстоятелствата, събитията или това, което ни казват хората, но можем да контролираме отношението, начина си на мислене. Можем да реагираме на това, което ни казват хората, и да го приемем като прокарващо пътя за следващия етап от развитието ни. Ако по най-добрия начин посрещаме това, с което се срещаме по пътя си, тогава ситуациите могат да ни отведат още по-напред в еволюцията ни. Не можем също така да обвиняваме другите хора за обстоятелствата, в които се оказваме. Трябва да поемем цялата отговорност за това, което ни се случва. Има три вида умове. Дребнавият ум веднага обвинява другите, средният ум обвинява себе си, а мъдрият ум е достатъчно израснал, за да разбере, че нещата стават така, както трябва да станат. Можем да открием сантоша (доволство) тогава, когато наистина осъзнаем, че нещата се случват за наше добро, за да ни придвижат по-нататък в развитието ни, за да ни научат на нещо повече, а и за да преодолеем някаква карма.

Избрани откъси от сборника “Satsang” на Свами Шивамурти, изд. от Сатянандашрам, Гърция, 1993г.

Свамиджи, как да се научим да създаваме правилни взаимоотношения?

При обучението в саняса гуру учи всеки ученик как да се свързва правилно с другите хора, като по този начин се научава да бъде по-малко егоцентричен и да мисли повече за другите около себе си. Учи се да не ги използва за личните си цели. Не можем да вземем един човек, да го използваме за определен период от време (както на нас ни харесва) и след това да го забравим, както се случва при обичайните връзки в обществото. Не трябва да приключите с този човек, да изпълните всичките си задължения към него, да бъдете точни в отношенията си с него, независимо дали имате желание да го направите, дали това, което преди сте чувствали към него, вече се е загубило, или не е. Длъжни сте да бъдете точни към него, за да може той да съхрани необходимото чувство за вътрешна сигурност. Не можем да захвърлим един човек само защото към нас се е приближил някой друг, по-очарователен. Моят гуру нарича това “убийство на емоционално ниво”. Това е нещо, което всички правим, особено ако сме склонни към повърхностни връзки. След това обаче някой трябва да плати цената, защото да нараните един човек емоционално и да го захвърлите, след като сте получили удовлетворение, е много жестоко. Това се случва много често. При мен непрекъснато идват хора с наранени сърца. А страхът, че някой може да пострада от подобно нещо, е много по-лош от страха, дължащ се на естествени причини. Разбира се, във всяка връзка (рано или късно) е възможно един от двамата партньори да охладнее, но това, което има по-голямо значение, е начинът, по който става това. Не да дойде друг човек и да смятате, че всичко е свършило. Да вземете нож и с един замах да сложите край на връзката да приключите с другия човек, като че ли никога не е съществувал. По този начин създавате много трудна карма за самите себе си. Задължително ще трябва и на вас да се случи. И ще се случи, ко-гато изобщо не го очаквате. Затова гуру учи всеки от учениците си как правилно да ръководи своите връзки. Не трябва да базираме една връзка на емоционално ниво, защото емоциите непрекъснато се променят. Те са необходими за връзката, но не трябва да бъдат основата. Чувствата могат да добавят красота и много радост на една връзка, но могат да прибавят и много печал. Естествено е да има и колебания. Летите нависоко, падате надолу и ако това е основата на връзката ви, другият човек ще страда заедно с вас. Връзката трябва да се крепи на нещо по-трайно. Най-доброто е приятелството. Основавайте връзките си на приятелство, на вашето развитие и развитието на човека до вас чрез приятелството. Връзките ви трябва да се базират на това какво можете да дадете, а не какво можете да получите. Щом започнете да мислите какво ще получите или, че не получавате толкова, колкото давате, връзката е разрушена. Мисля, че връзките са един много суров урок.

Връзка, която не е приключила, задължително трябва да приключи. Имам предвид, че лицето, което в този живот изхвърляте от вашия емоционален свят, в следващият отново ще се върне, и този път с цялата си сила. Тогава може вие да сте емоционално привързан към този човек, а той да не дава пукната пара какво ви се случва. В природата трябва да има равновесие.

Хора, които в предишния ни живот са играли някаква важна роля, могат ли да минат незабелязани за нас в този живот?

В този живот могат да минат незабелязани, но в един от следващите отново ще се върнат. По една или друга причина може да не се срещнете в този живот.

Когато някой ревнува, това не е ли признак на обич?

В повечето случаи ревността е разрушителна. Ако й позволите да се прояви, ревността унищожава връзката. В началото на връзката може да ви ласкае това, че другият ви ревнува, но по-късно вече не е толкова приятно, защото той ви контролира. Не можете да се държите естествено, защото съпругът или съпругата (който и да е до вас) ви наблюдава и след това ще ви направи сцена. Реалният смисъл на ревността е да наблюдаваш някого да го наблюдаваш непрекъснато, а не е приятно да ви наблюдават. Не можете да бъдете свободни.

От друга страна, хората ревнуват, защото нямат доверие във връзката. В наши дни е много трудно да вярваш на някого, защото срещаш много малко искрени хора. Повечето от тях са до вас с цел собствена изгода и собствено удоволствие. За тях това е на първо място и затова доверието липсва. А когато няма доверие, наличието на ревност е неизбежно.

Моят гуру казва, че от всичките чувства ревността е най-трудно управляема. Можете да се справите с омразата (тя поне е явна), или с яда (той е видим), ревността обаче е като водата, която капе върху скалата и я разяжда. Разрушава вас, разрушава самия човек, който ревнува, разрушава и средата, в която живеете. Ако можехме да имаме връзка с човек, който да е откровен както с нас, така и със самия себе си, тогава нямаше да има страх от загуба на партньора. Ревността съществува, защото се страхуваме, че симпатията на другия се насочва в друга посока, или че някой друг може да е подобър, а ние оставаме на заден план.

Ако някой усети, че има състояния на осъзнаване по-висши от тези, които усеща при секс, трябва ли да го отбягва? И ако да, защо?

Не е необходимо да отбягвате секса, за да стигнете до по-висши състояния на осъзнаване. Сексът е част от пътуването. Сексуалната енергия е тази, която покъсно се трансформира в това, което наричаме енергия на любовта. Следователно сексът е първооснова, точно както, ако искате диаманти, те ще трябва да се получат чрез трансформация от въглерода. Чрез секс идваме на този свят. Това е една съзидателна дейност, а във всяко съзидателно действие присъства и Бог. Чрез секса имаме целия свят около нас птиците, пчелите, дърветата, цветята, всички създания.

Чрез секса е създаден светът. Сексът е обединението на женската и мъжката енергия. Женската представлява негативната енергия, а мъжката – позитивната. Когато се обединява негативна и позитивна енергия се осъществява съзидателността.

Не е възможно сексът да е нещо нечисто или лошо, освен ако не става лош или омърсен поради изопачаване, предизвикано единствено от човешкия ум. А това се дължи на факта, че винаги е бил тайнствен, забранен, скрит; нещо, за което никой не е трябвало да споменава. Според йога и тантра, според Парамахамсаджи, сексът се използва поради три причини. Възпроизводството е най-нисшата. Така е, когато осъзнаването на хората се намира в Муладхара чакра в най-ниските парапсихични центрове на човека. Това е стремежът за възпроизводство, за продължаване на вида, както е при животните. Тази могъща тенденция да се продължи видът принуждава мъжа и жената да се обединят, за да не изчезне родът.

С развитието си човек се нуждае от удоволствие, и така следващият център, в който се развива, е центърът на удоволствието. В тази точка сексът става упоителен и доставя наслаждение. За съжаление в нашата епоха тази страна се използва по неправилен начин. Хората не усещат удовлетворение само от физиологичната страна на секса. Нуждаят се от други стимули (така нареченото изкривяване на сексуалната енергия), за да си доставят удоволствие.

Хора, които са по-еволюирали, използват секса само за духовни цели. Може да се използва и за създаване на дете, този секс обаче е само за душата, която ще се въплъти и за нейната еволюция.

Сексът може да се използва и за събуждане на Кундалини, но този вид секс не се практикува от много хора, познат е на много малко. На един по-висок етап той не е необходим можете да еволюирате и без секс. Имате свобода на избор.

Впрочем като имате желание за секс, трябва да го удовлетворите, да не го потискате, докато стигнете до момент, когато желанието е много малко, когато вече не ви изгаря и не е най-важното нещо в живота ви. Тогава лесно ще можете да трансформирате тази енергия в по-висша духовна енергия. Ще можете да използвате тази съзидателна сексуална енергия, за да създавате идеи или нов живот – всичко, което желаете да правите.

Свами Шивамурти Сарасвати

Емоционалната интелигентност е много обширна тема. Семинарите, които провеждаме върху интелигентността на чувствата и общуването, продължават по две седмици. Днес само ще я започнем, за да придобием представа за това как Йога се съчетава с емоционалната интелигентност и как интелигентността на чувствата може да ни помогне в общуването и връзките ни с другите.

Парамахамса Ниранджанананда казва, че контролът и управлението на чувствата се осъществява чрез практикуване на Бхакти йога. Следвайки отделните стъпки на Бхакти йога, ние се научаваме да контролираме чувствата си, да ги насочваме, да ги превръщаме в позитивни и да ограничаваме по-негативните проявления на емоциите си. Не до степен да потиснем чувствата си, защото Йога не проповядва потискане на емоциите, а да се научим да ограничаваме емоциите си и да изразяваме положителната емоция, съответстваща на негативните ни преживявания. Затова Свами Ниранджанджи казва, че управлението на емоциите става възможно чрез практикуване на Бхакти йога.

Нека започнем с едно определение за емоция. В своите книги Свами Шивананда описва чувствата като комбинация от мисъл и желание, или желание, изпълнено с мисъл. Свами Ниранджанджи казва, че чувството е сила, енергия, мощ. Свами Сатянандаджи казва, че чувствата винаги са егоистични. В изразяването на чувства винаги има елемент на егоизъм и докато не пречистим емоцията, докато не забравим себе си и не започнем да използваме чувството, трансформирайки го в отдаване, което ни помага да облагородяваме и извисяваме другите, винаги ще има егоистичен елемент. Защото емоциите играят много важна роля в живота ни и си струва да отделим време и внимание да ги изучим да разгадаем изразяването на собствените ни емоции.

В миналото винаги се е определяла интелигентността на интелекта или коефициентът на интелигентност (IQ). Свами Сатянанда казва, че новият век е векът на развитие на емоционалната интелигентност. Именно в този век ще започнем по-добре да разбираме собствените си емоции и влиянието им върху тялото и ума. Самата наука потвърждава учението на Йога това е векът, през който ще работим върху развитието на емоционална интелигентност. Този процес вече е започнал. Ако са ви попадали списания с обяви за работни места на управленски постове, членовете на Съвета на директорите на съответните компании повече предпочитат да наемат хора, които притежават интелигентност на чувствата, отколкото такива с интелектуална интелигентност. Защо е така? Вие ми кажете. Да, разбира се, те притежават умението да общуват, но какво означава това по-конкретно? Точно така те могат да работят с други хора. Те не проявяват чувство за собственост в областта, в която работят. Имат вродената способност да обединяват хората, а не да ги разделят. Те са идеални за работа в екип, за мотивиране на другите членове на екипа, на комисия или група. Те нямат усещането, че трябва сами да свършат работата, което да им даде себеуважение. Те са напълно способни на признание, когато другите притежават необходимите способности или експертни качества. Способни са да оценят, че другият е по-добре подготвен, по-подходящ за извършването на определена задача. Това не са хора, които казват: “Аз ще го направя!”. Те възлагат задачи, те делегират. Те общуват, те комуникират и притежават способността да предизвикат най-доброто у другите да се изяви. Много важни качества във всеки един аспект на живота.

Емоциите са важни в живота ни по пет причини:

1. Оцеляване.
2. Вземане на решения.
3. Поставяне на граници.
4. Общуване.
5. Като обединяваща сила.

Нека накратко да разгледаме всяка поотделно. Първо оцеляване. Нашите емоции ни водят всички го знаем. Понякога се оставяме да ни водят дори когато вътрешно знаем, че не бива. Чувствата ни обръщат внимание тогава, когато потребностите ни не са задоволени. Например когато се чувствате самотни (всеки понякога се чувства самотен). Какво означава това? Можем да отделим едно чувство, да го обособим и разберем. Не е достатъчно само да знаем, че се чувстваме самотни. Трябва да анализираме и разберем защо е така. И, разбира се, винаги трябва да връщаме отговора към себе си, защото никой не е отговорен за начина, по който се чувстваме. Не можем да виним никой друг освен себе си за това, което чувстваме.

Свами Шивамурти Сарасвати

Какво помага на човека да комуникира по по-добър начин? За добрия комуникатор е много важно да създава около себе си атмосфера на сигурност хората да не се чувстват застрашени да се изразяват. За да бъдем такива, не трябва да съдим другите. Ако ги критикуваме, ако прекалено гръмогласно изразяваме мнението си кое е правилно или кое е добро, ние блокираме себеизразяването им. Блокираме другия човек и той не общува пълноценно, защото не се чувства сигурен да се изразява в такава среда. Така че добрият комуникатор създава нужната атмосфера човек да се чувства свободен да се изразява. А както казах порано, добрият комуникатор е и добър слушател. Той е и човек, който може да оцени другите и да го покаже чрез думите и делата си. Той използва езика по позитивен начин. Не знам как е в България, но в много страни вече се е наложило езикът да се използва по положителен начин. Всички сте чували въпроса дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Хората, които твърдят, че е наполовина празна, са негативно настроени. Хората, които казват, че е на половина пълна, са с положителна нагласа, т. е. имат позитивна философия.

Добрият комуникатор се обръща и към по-висшия разум на другия човек. Спомням си една история с баба ми. Когато брат ми учеше, тя отиваше в стаята и му казваше да изхвърли боклука. Той не се и помръдваше. Продължаваше да си чете. Тя пак му казваше: “Изхвърли боклука!”, но той пак не помръдваше. Майка ми имаше по-различен подход. Тя му казваше: “Скъпи сине, моля те да изхвърлиш боклука, за да помогнем на баща ти.” Той веднага отиваше да го изхвърли. Ако имаме подход към другия човек, не стигаме до конфронтация. Свами Сатянанда ни казваше, че един от основните принципи на Тантра е да не се конфронтираме с ума на другия човек. Тантра е много уравновесена и е открила начини за достигане на по-висшия разум у другия човек, за да се получи желаният резултат.

Добрият комуникатор дава част от времето си. За всички нас (за живота ни) времето е нещо много ценно и е необходимо да отделим от времето си, за да изслушваме другите, вместо постоянно да вършим само своята работа.

Добрият комуникатор също така се усмихва, има чувство за хумор и поддържа контакт с очи. Очите изразяват душата. Трябва да поддържате този контакт с поглед към съответния човек.

Добрият комуникатор е като отдушник. Пред него човек може да излее чувствата си, а изразявайки себе си, той зарежда и другите със своите емоции. Добре е човек да се учи да изразява емоциите си по положителен начин, ефикасно и с известен контрол. Това е тема на Бхакти Йога, която е една основна система в Йога и повдига въпроса за емоционалната интелигентност. През изминалия век свързвахме интелигентността с интелектуалната интелигентност. През този век ще говорим за емоционална интелигентност за общуване с чувствата си. През този век, както казват и Парамахамса Сатянанда, и много други големи учители, настъпва епохата на Йога, в която ще се учим да отваряме сърцето си и да изразяваме себе си.

Добрият комуникатор усеща границите, които да постави между себе си и другите какво разстояние да поддържа между себе си и другите хора. Различните хора спазват различно разстояние между себе си и останалите. Добрият комуникатор е в състояние да осигури това пространство на другия човек и да го окуражи.

Това са само няколко идеи за подобряване на комуникацията. Те често възникват у човека, след като спонтанно е събудил в себе си Вишудхи чакра. Прочистете това място Вишудхи чакра, и ще можете да общувате.

Някои от по-важните указания, които спомагат за “стопяване на леда” между хората и които карат другите да се чувстват добре с нас са:

1. Да споделяме чувствата си. Отбележете си думата “споделяне” много е важна. Не бива да сме едностранчиви, а трябва да сме в състояние да споделяме собствените си чувства и да позволяваме на другите да споделят. Това винаги е двустранен процес.

2. Да помагаме на другите да вземат самостоятелни решения. Важно е да не вземаме решения за другите, а в процеса на общуване да намерим начин да помогнем на другия сам да достигне до решение, защото не е хубаво да правим другите зависими от “помощта” ни. Целта на йога винаги е била да направи човека независим и свободен. За известен период, разбира се, сме зависими от другите, но не бива да допускаме да останем зависими трябва да се стремим към независимост и към придобиване на необходимата самоувереност и умението сами да вземаме решения в живота си.

3. Друго важно умение е да перифразираме. То е особено полезно в процеса на общуване на работното място или когато трябва да сме съвсем сигурни, че човекът, с когото сме говорили, ясно ни е разбрал и точно ще предаде онова, което му е казано. Перифразирането означава да съобщим нещо, след което да помолим другия да каже какво е разбрал, така че да ни преразкаже със свои думи чутото. Може да изглежда като загуба на време, но всъщност не е. Точно обратното спестява време, особено когато трябва да сте сигурни, че онова, което сте казали, точно ще бъде предадено на други.

4. Особено важно е да отстраняваме ненужните страхове. При определени форми на общуване се появяват някои страхове, които ни възпират. Затова е от особена важност да ги отстраним чрез създаване на среда, в която другият ще се чувства добре и ще може да общува. Как да го постигнем това естествено зависи само от нас, от въображението ни и от конкретната ситуация. Но да накараш друг човек да се почувства добре е изкуство, което предполага самите ние да сме в състояние да се поставим на мястото на събеседника си, да установим от какво се нуждае и да му го осигурим. За да може да има общуване.

5. Да използваме позитивни изразни средства. Не знам как е в българския език, но през последните 10-15 години английският претърпя огромни промени. До толкова сериозни промени, че дори аз самата, когато съм с хора, чийто майчин език е английският, влагам много от себе си, за да не изоставам в разговора. Има множество промени, една от които е настойчивото използване на положително заредени фрази и недопускането на негативно изразяване. Вече споменах за стария афоризъм с чашата вода. Представете си, че тази чаша е пълна с вода дотук. Психолозите обикновено питат пациента си: “Как бихте описали тази чаша с вода?” От пациента зависи дали ще опише чашата като наполовина пълна или наполовина празна. В съвременния английски изразът наполовина празна се счита за негативен начин на изразяване. Казваме наполовина пълна. Тази психология на езика е навлязла във всички видове и начини на комуникация. Например не знам как е в българския език, когато вали, на гръцки казват “какос керос”. Буквално преведено, това означава “лошо време”. В общество, където се говори на английски, няма да ви се размине с такава фраза. Защо дъждовното време да е лошо? Та нали тревата има нужда от дъжд, цветята се нуждаят от дъжд, полята имат нужда от дъжд. Така че не казваме лошо време, а дъждовно време. Това обучение в използване на позитивни изразни средства продължава с години. Освен това е установено, че когато се използват положителни изразни средства, това повлиява (положително, разбира се) както говорещия, така и неговия слушател, като облагородява и възвисява събеседниците. Ето защо в наши дни има цели курсове за обучение в говорене чрез положителни фрази.

Свами Шивамурти Сарасвати

Съществуват много и различни дефиниции за йога. Класическото определение е, че йога е ЕДИНСТВО. Патанджали, който е написал известните сутри относно работата с ума и еволюцията на човека за достигане на състояние отвъд ума твърди, че йога е спиране на модификациите на ума. Той е бил велик мъдрец и много пестеливо е използвал думите. Във всички негови сутри няма и една излишна дума. Изключително прецизно е използвал езика и всяка дума си е на мястото. Той много точно е дефинирал йога йога е спирането на ума. Тогава, продължава той, свидетелят се установява в собствената си същност.

Какво означава това? Че целта на йога е да спре ума, да го успокои като водите на утихнало езеро така, че светлината на истинския Аз, на вътрешния Аз, да засияе. Никой от нас няма тих и спокоен ум. Умът ни постоянно скача от едни към други мисли, желания, идеи или потребности, но никога не е спокоен. Патанджали казва, че йога е успокояване на ума. Едва тогава може да се каже, че сте в състояние на йога. Всичко, което правим преди това, е за да постигнем това състояние, при което умът утихва. Свами Шивананда твърди, че това, което пречи на вашето осъзнаване и реализация, е умът. Успокойте го, умиротворете го и тогава ще засияе същността ви. Това се нарича себереализация, реализиране на Бога, самадхи, нирвана, небесно царство или реализирано състояние отвъд ума. Това е йога – да осъзнаете единството си с това състояние. Винаги сме били едно с него, но докато не развием осъзнаването си, не знаем кои сме всъщност. Отъждествяваме се с това, което си мислим, че сме с нашето его, и това ни обърква.

Свами Ниранджан дава друга дефиниция за йога да сме позитивни при всяка житейска ситуация. Представете си – вместо във всекидневието си да реагирате с негативизъм, ако сте йогин, няма да реагирате, а спокойно ще наблюдавате възникващите във вас реакции. Усещате реакциите си, наблюдавате ги и ако пожелаете, можете да ги промените. Вие решавате как ще отреагирате на дадена ситуация – изборът трябва да е ваш, а не да подхождате чисто инстинктивно. Вие избирате дали да реагирате позитивно или негативно; дали да се подчините на това, което ви налагат инстинктите. Това става, като спрете за момент и не реагирате наблюдавате ставащото около вас и после действате, използвайки разума си и достигайки до по-висше ниво на ума.

Това са някои от определенията за йога. Има също така и дефиниция, че йога е медитативно осъзнаване. Медитативно осъзнаване имаме, когато първо наблюдаваме нещата. Тогава действията ни стават медитативни.

В основата на всички определения за йога са две неща – осъзнаване и дисциплина. Човекът не е осъзнат и върши неща, без да осъзнава какво всъщност прави. Когато сме разсеяни, това означава, че не осъзнаваме какво вършим. Разбира се, трудно е човек да бъде винаги осъзнат. Трябва да практикува, да практикува и да практикува, докато накрая стигне до това състояние да бъде свидетел на себе си и на своя живот. Дисциплината е основата на йога. Дисциплина наричаме всяка техника, която контролира разсейванията на ума.

Йога ни учи, че човекът е много повече от това, което си мисли, че е. Притежавате невероятен потенциал, но нямате достъп до него. Проблемите на много хора днес са, че не са достатъчно добри и че нямат правилно формирани потребности. Един от основните психологически проблеми е в неразбирането ни, че всъщност страдаме така, както и човекът до нас. Просто не знаем как да развием източника на самоувереност, самочувствие и разум, който ни е присъщ. Трябва да намерим пътя. Йога показва много пътища, свързани с психо-физиологичната ни система. Физическото тяло е енергия (то е съставено от енергия) и във всяка негова клетка има други състояния на енергията. Освен тази енергия има и друго състояние на енергията, известно като ментална прана. Ние притежаваме общо пет тела. Всяко от тях е с все по-фина енергия. Колкото по-грубо е тялото, толкова повече намалява чувствителността му.

В енергийното тяло има 72 000 енергийни канала (нади). Три от тях са основни – Пингала нади (жизнената енергия), Ида нади – менталната енергия (тези два канала захранват мозъка) и Сушумна нади, която захранва така наречения пряк канал. Тези енергийни потоци непрекъснато се редуват – в един момент тече Ида нади, а в друг Пингала нади. Можете да го проверите като сложите дланта си под носа (обърната към пода) и наблюдавате дали дишате еднакво и през двете ноздри, или въздушният поток в едната е посилен. Тези две енергии въздействат върху мозъка, който от своя страна влияе на ендокринната система, която оказва въздействие върху всички енергии в тялото. По отношение на здравето ни е много важно да се поддържа балансът между тези два потока. Там, където те се пресичат, се образуват завихряния на енергиите, известни като чакри (психични центрове). Всяка чакра е като един превключвател, през който преминава енергията, захранваща мозъка ни. Всяка от тях си има независима енергийна верига, захранваща мозъка. Те са като превключвателите: когато са включени – крушките светят, а когато са изключени – не светят. Това става и с чакрите: когато ги “включим” – те захранват мозъка и той става по-активен. Всяка чакра представлява определена сила, определен движещ фактор в самите нас. Когато се стимулира и все повече се отваря, всяка чакра по свой собствен начин активизира различни мозъчни центрове. Всяка чакра има своя собствена връзка с мозъка. Неправилно е да се мисли, че трябва първо да отворим пониската чакра и едва след това втората, после третата, четвъртата и така нататък. Ние постепенно отваряме чакрите и плавно се приспособяваме към това, което отварянето на чакрите означава за съзнанието ни.

Всяка чакра представлява и някаква мотивираща сила. В първата (Муладхара чакра) е чувството за сигурност на това ниво търсим материална сигурност. На нивото на Свадхищана чакра сигурността вече не е толкова важна, колкото удоволствията. Ако погледнете назад към живота си, можете да видите как родителите ви са се грижили за вас – подсигурявали са ви храна, подслон и другите необходими неща за живота. Децата, които са били осигурени, вече като възрастни хора нямат нужда от такава сигурност. Те искат нещо друго – да се наслаждават на живота и удоволствията. Тъй като са били лишени от това, сега те искат да се наслаждават. И много често тръгват в грешна посока. Така стигаме до урока, че дори удоволствията не са достатъчни на човека. Следвайки пътя на еволюцията, енергията се издига нагоре към следващата чакра – Манипура. Тук сигурността и удоволствията вече не са толкова важни, колкото властта. Вече имаме желание ние да управляваме живота. Това, разбира се, има и своите негативни страни – някои хора злоупотребяват с властта, манипулират другите хора. Всяка от чакрите си има и негативна страна. Когато властта (силата въобще) вече не ни удовлетворява, стигаме до чакрата на сърцето – Анахата. Искаме да отворим сърцето си и да обичаме. Търсим начин да изразим емоциите и обичта си. Изпитваме нужда да изразим и своята любов към себе си. Петата чакра е Вишудхи – чакрата на гърлото, и тя е свързана с комуникацията и общуването. Чрез нея можете да подобрите комуникациите си. Шестата чакра (в междувеждието) е Аджна, и когато тя се пробуди, в човека се събужда здравият разум той става разумен и контролиран от рационалния си ум.

Срещи със Свами Шивамурти Сарасвати

Каква е разликата между подсъзнаваното и несъзнаваното?

Подсъзнателният ум, за който често говорим в Йога, контролира всички емоции, чувства, и влечения нашето щастие и нещастие. В подсъзнателния ум има и пълен архив с всичко, което се е случило още от утробата на майка ни. Подсъзнателният ум е като магнетофон, който постоянно записва случващото се всяка дума. Там се регистрира всяка мисъл, всеки мотив. Ако в детството си сте имали проблем някаква трудност, или някой ви е казал нещо, в ума ви се е създало впечатление (самскара), която през целия ви живот (в зависимост от вида и) може да оказва положително или отрицателно влияние върху вас.

Несъзнателният ум е онази много по-обширна област, която съдържа пълен архив с еволюционното ни минало и бъдещето. Това също така е и областта на парапсихичните сили. Там има огромни запаси от мъдрост и знание. Там са и някои от най-дълбоките психологически страхове, в които са корените на основните ни проблеми. Много е трудно да се овладее несъзнателният ум. В крайни случаи, когато човек има проблеми и напрежение в подсъзнателния ум, се стига до невроза и той става невротичен. Разбира се, всички можем да имаме напрежение, но не принадлежим към невротиците.

Когато проблемите са в несъзнателния ум, имаме психични проблеми като шизофрения или мания. Много е трудно човек да се справи с тях, затова и западната медицина се сблъсква с такива трудности, когато се опитва да достигне тази област. В повечето случаи се реагира с лекарства и електрошок, но така проблемите се потискат, а не изчезват.

Всъщност дори и Йога не може да достигне съществено до несъзнаваното. За тази цел човек се нуждае от Тантра, защото трябва да овладее езика на несъзнаваното, който е много дълбок по отношение на символизма и архетипите. За тях се говори в теориите за колективното несъзнавано (аналитичната психология на К. Г. Юнг бел. ред.).

Хипнозата не може ли да излекува тези случаи? С връщане назад във времето и т.н.?

Не съм се специализирала в този метод. Дългосрочно не може.

Можем ли със силата на ума си да лекуваме болести?

Да, можете, ако имате такива наклонности. Всеки човек има свои лични таланти и ако умът му е концентриран, може да култивира който и да било от тях.

Можем ли да си представим ума като последователни нива?

Не. Представата на повечето хора, че подсъзнателното ниво е под нивото на съзнанието, несъзнателното ниво е още по-ниско, а над всички тях е свръхсъзнанието, е неправилна.

По-добра представа можем да придобием, ако си представим ума като една огромна тъмна стая. В ръцете си държа малка свещ и осветявам някаква част от стаята. Областта, където светлината е силна, е съзнателният ум моето съзнавано, съзнателното ми състояние. Леката сянка около нея, която е наполовина светлина и наполовина тъмнина, е подсъзнателният ум, а несъзнателният ум е цялата останала тъмна част на стаята. Те постоянно се променят, защото щом си спомня нещо от миналото (което е в подсъзнаваното), то идва в съзнателния ми ум и така тази подсъзнателна част на ума става съзнателна. А щом го забравя то отново се връща в подсъзнаваното. Така, докато имам осъзнаване за този или онзи елемент, пространството на съзнаваното (а и на подсъзнаваното) постоянно се променят. Така придвижвам и факлата в различни части на стаята и там, където тя свети, е съзнателното ми осъзнаване за съдържанието на ума. Но стаята е толкова голяма, че светлината на малката свещ е в състояние да освети и да разкрие само малка част от нея и въобще не може да достигне останалата. Това е една приблизителна аналогия. Много слабо осъзнаваме ума си. В много малка степен сме осъзнаващи. По-обширно е подсъзнаваното, а главният обем на ума е несъзнаваното неизследваното, което е извън радиуса, който съзнанието на обикновения човек може да достигне. А ограничението е в главния мозък, който е събуден само на 10% и съществуват области на ума, които той не може да изрази чрез сегашните си способности.

Къде е центърът на подсъзнанието?

Навсякъде около нас. Умът не е в главния мозък. Преди вярваха, че умът е затворен в главния мозък. Чрез различни експерименти обаче учените окончателно разбраха, че умът се намира извън главния мозък. Следователно не може да се твърди, че подсъзнателният ум е в някаква конкретна част на тялото. Съществуват определени парапсихични центрове във финото тяло на човек, които са отговорни за изразяването на подсъзнанието ви чакрите, и по-точно най-ниските муладхара, свадхищана, манипура.

Каква връзка има егото с ума?

Егото е онази част от ума, с която се отъждествяваме. То е част от ума и е дори основата му. Според науката Веданта, умът се състои от 4 основни части. Първо основният материал или това, което наричаме ум. След това другата част на Ума (вече с главно У, а преди беше с малко у) това е Будхи, или интелектът. Третата част е паметта, а четвъртата е егото. Когато егото отслабне, умът започва да се трансформира.

Срещи със Свами Шивамурти Сарасвати

***

Какво подтиква хората към разбирането, че съществува нещо повече от материалното?

Болката, страданията в живота им. В определен момент те започват да се питат: Защо страдам? Защо страдам аз, а не другите? Защо става така?, и тогава умът започва да се опитва да открие защо.

Но хората не се трогват от чуждата болка напълно са безразлични към ближния си!

Може и така да е, но когато те самите започнат да страдат, тогава започват и да си задават въпроси. Лесно е да гледате как някой друг страда, но когато вие го усетите това вече е друго нещо. Това е едната причина. Другата е, че непрестанно се развиваме. Когато енергията у човека се покачи, под въздействието на естествения закон на развитието й той започва да действа от по-горни чакри. Така човек бива задължаван да си зададе тези въпроси за живота.

Ако например нивото на съзнание на един човек функционира от най-долната чакра, той се интересува най-вече от сигурността си. Иска да придобие повече материални блага, да има жена, къща, работа, много пари. Най-общо казано стреми се да бъде осигурен. Когато съзнанието му еволюира, той пак се стреми да придобие тези неща, но вече не за осигуреността си, а за удоволствие. Когато съзнанието му се развие още, пак иска да има тези неща, но едновременно с това се интересува и от силата и властта: да има контрол не само над себе си, но и върху други хора и други състояния. Това е ниво, при което в него се събужда един център и започва да се пита за смисъла на живота. Такива екзистенциални въпроси преди не са му идвали на ум. Затова, когато разказваме на някои хора за йога и духовността, ни питат: Защо се занимавате с това? Какъв е смисълът да мислите за съществуването, за душата? Тези въпроси никога не са достигали до съзнанието им, идват обаче в съзнанието на други хора, които са започнали да се питат за тези неща. А съзнанието по един естествен начин се издига много по-нагоре и от тази точка, за да навлезе в стадий, познат като разширено състояние на съзнанието. Това е състояние много по-различно от обичайното.

Съгласно закона на развитие всички се движат в едно и също направление духовното. Нямам предвид религиозна посока. Често е налице напълно погрешно разбиране на понятията духовно и религиозно. Така естественият закон на развитието, болката и страданието карат човек да се развива. Защото когато страдате, неизбежно в даден момент стигате до мисълта: Трябва да има някакъв изход. Не издържам повече. Животът не може да е такъв! И тогава започвате да търсите.

Кои фактори играят роля за достигането на нужната точка? Времето, което се отделя? Жертвите, които са необходими? Кои са те?

Зависи до какво състояние искате да стигнете. Ако искате да стигнете до истината, трябва да сте готови да жертвате всичко. Може да не ви бъде поискано да жертвате всичко, но трябва да сте готови и за това. Трябва да пречупите ума си по такъв начин, че нищо друго да не бъде по-важно за вас. Това не означава, че няма да можете да живеете в света. Може да сте женени, да имате деца, обществено положение. Трябва обаче да имате определена умствена непривързаност към всичко това. Умствената непривързаност съвсем не означава, че не се интересувате от другите около вас. Интересувате се, дори много повече, но едновременно с това започвате да разбирате, че всичко става съгласно един божествен план. И не е необходимо да го обяснявате интелектуално просто го знаете. Каквото и да става, започвате да предавате всичко в ръцете на Бога, или в ръцете на висшето съзнание, както искате го наречете.

В крайна сметка, доколко е необходима болката в духовния живот? Много пъти човек чувства, че понася повече, отколкото е необходимо.

При всички случаи чрез болката човек се развива по-бързо. Нямам предвид, разбира се, че трябва да станете мъченици или да говорите и да се гордеете с това как страдате, или пък да го разглеждате като начин да се освободите от задълженията си (както виждам много хора да се оправдават), а по-скоро да се отнасяте към болката като към пречистване. Като към възможност да придобиете осъзнаване за вътрешната си природа и да развиете смирение. Невъзможно е да се доближиш до духа, когато си горделив и високомерен егоист. Това е една стена, която трябва да преодолеете. Много хора не могат дори да говорят лесно в присъствието на светец или светица поради кармите си, поради нечистотата на умовете си, която им пречи. Не им пречи гуру кармите им пречат. Преди да може да говори в присъствието на Учител, човек трябва да е изгубил способността да причинява зло чрез думи. Тези неща се учат чрез болката, защото ако само ги прочетете от книга (а има много книги), не сте в състояние да промените съзнанието си. Болката обаче ще промени съзнанието ви и ще ви направи достатъчно възприемчиви.